(1) Общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници.
(2) Общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
1. брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец – в общините с население над 100 000 души;
2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец – в общините с население до 100 000 души.
(3) За времето, необходимо за изпълнение на задълженията му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж. Времето, през което общински съветник е заемал длъжността председател на общинския съвет, се признава за трудов стаж.
(4) Пътните и други разноски, направени от общинския съветник във връзка с работата му в съвета, се поемат от общинския бюджет.
(5) Общинският съветник не може:
1. да бъде член на управителен, надзорен или контролен съвет, съвет на директорите, контрольор, управител, прокурист, търговски пълномощник, синдик или ликвидатор на търговски дружества с общинско участие или директор на общинско предприятие;
2. да заема длъжност като общински съветник или подобна длъжност в друга държава – членка на Европейския съюз;
3. да извършва дейности, които водят до нарушаване на забрана или ограничение по глава осма, раздел II от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.
(6) В едномесечен срок от полагането на клетвата лице, което при избирането му за общински съветник заема длъжност по ал. 5, т. 1 и 2, подава молба за освобождаването му от заеманата длъжност и уведомява писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. Когато общински съветник има частен интерес, той е длъжен да предприеме действие за предотвратяване на конфликт на интереси по...
Неофициален консолидиран текст от Правото. Може да съдържа грешки; автентичен е текстът в „Държавен вестник“.
Пълният текст в Правото