(1) Асоциацията по В и К по чл. 198б, т. 2 е юридическо лице със седалище и адрес в областната администрация на съответната обособена територия.
(2) Асоциацията по В и К не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба.
(3) Органи на управление на асоциацията по В и К са:
1. общо събрание, което се състои от представители на държавата и общината/общините, определени по чл. 198е, ал. 1 - 3;
2. председател, който е представител на държавата.
(4) Асоциацията по В и К чрез общото събрание:
1. определя В и К оператора по реда на този закон или изпраща представители в комисията, която провежда процедурата за определяне на концесионер по реда на Закона за концесиите;
2. приема решение за сключване на договора от името и за сметка на собственика на В и К системата с В и К оператора за възлагане на дейностите по предоставянето на В и К услугата и поддържането на В и К системите, включително за поемане на финансови задължения от В и К оператори, и контролира изпълнението по договора.
3. изработва и приема регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията и генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите на съответната обособена територия;
4. изработва и приема дългосрочна и краткосрочна инвестиционна програма към регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията и дългосрочната инвестиционна програма към генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията на съответната обособена територия;
5. съгласува бизнес плана на В и К оператора;
6. разпределя между собствениците средствата, постъпили от В и К оператора по договора за предоставяне на В и К услуги, съобразно процентното съотношение на гласовете им, когато има повече от един собственик на В и К системите;
7. приема решения за промяна на границите на обособената територия;
8. приема решение за прекратяване съществуването на обособената територия и присъединяването на общините от нея в друга обособена територия;
9. изготвя и приема годишния с...
Неофициален консолидиран текст от Правото. Може да съдържа грешки; автентичен е текстът в „Държавен вестник“.
Пълният текст в Правото