(1) Кметът на общината, съответно кметът на района назначава заместник-кметове и определя техните функции, както следва:
1. при население на общината до 10 000 души – до двама заместник-кметове;
2. при население на общината до 100 000 души – до трима заместник-кметове;
3. при население на общината до 160 000 души – до 4 заместник-кметове;
4. при население на общината над 160 000 души – до 5 заместник-кметове;
5. за Столичната община – до 7 заместник-кметове.
(2) Кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района.
(3) В случаите по ал. 2, когато не е издадена заповед от кмета на общината, съответно от кмета на района, общинският съвет определя заместник-кмета, който да замества кмета на общината, съответно – кмета на района, до тяхното завръщане.
(4) Кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон.
(5) Заместник-кмет може да бъде освободен без предизвестие със заповед на кмета на общината, съответно на кмета на района.
Неофициален консолидиран текст от Правото. Може да съдържа грешки; автентичен е текстът в „Държавен вестник“.
Пълният текст в Правото