(1) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии инвеститорът прави искане за предварително съгласуване пред:
1. министъра на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за поземлените имоти в горските територии – публична държавна собственост, както и за обектите по чл. 54, ал. 1, т. 6 и 7;
2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите – за поземлените имоти в горски територии – частна държавна собственост, извън посочените в т. 1;
3. кмета на общината – за поземлени имоти в горски територии – общинска собственост;
4. собственика – за останалите поземлени имоти в горски територии.
(2) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии за изграждане на обекти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, искането за предварително съгласуване се прави от съответните министри и ръководители на ведомства. Учредяването на правото на строеж е безвъзмездно.
(3) Искането за предварително съгласуване за учредяване право на строеж за поземлени имоти в горските територии – държавна и общинска собственост, се придружава от следните документи:
1. кадастрални данни за имота по кадастралната карта или по картата на възстановената собственост, а в случаите, когато се засяга част от поземлен имот, се предоставя комбинирана скица, изработена от правоспособно лице по кадастър;
2. задание за изработване на подробен устройствен план, изготвено в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията.
3.
4. акт за предоставяне на статут на недвижима археологическа културна ценност съгласно Закона за културното наследство, в случаите по чл. 54, ал. 1, т. 7.
(4) В двумесечен срок от постъпване на искането лицата по ал. 1 се произнасят по него. Решението на лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Когато искането е за поземлен имот в горска територия – държавна собственост, органът по...
Неофициален консолидиран текст от Правото. Може да съдържа грешки; автентичен е текстът в „Държавен вестник“.
Пълният текст в Правото