Чл. 2 от Закона за горите
Закон за горите закон
(1) Гора по смисъла на този закон са: 1. земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението; 2. площи, които са в процес на възобновяване и все още не са достигнали, но се очаква да достигнат минимална проекция на короните 10 на сто и височина на дърветата 5 м; 3. площи, които в резултат на антропогенна дейност или естествени причини са временно обезлесени, но подлежат на възобновяване; 4. защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ, по-голяма от един декар, и широчина над 10 м; 5. насаждения в системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите; 6. клекови формации; 7. съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край водни обекти. (2) Горска територия по смисъла на този закон са: 1. горите по ал. 1; 2. голини, недървопроизводителни земи и други територии, предназначени за горскостопанска дейност; 3. карстови образувания, разположени в земите по т. 1 и 2; 4. защитни горски пояси с размери, по-малки от определените в ал. 1, т. 4. (3) Разпоредбите на този закон не се прилагат за: 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.
Неофициален консолидиран текст от Правото. Може да съдържа грешки; автентичен е текстът в „Държавен вестник“. Пълният текст в Правото